Всеки си представя мечтаното училище по безброй начини и всеки си го представя по свой собствен начин. Аз си го представям така.
Моето училище да е мястото, където вплитаме в едно знанията и забавлението. Всички ученици да идват с удоволствие и нетърпение в училище. Учителите да се превърнат освен в наши наставници по пътя на живота и в наши най-близки приятели и примери за подражание.
Надявам се да дойде времето,в което училището ще се превърне в наш втори дом не само на думи, a и в нашите сърца.
Искам всички да разберат,че училището не е само една сива сграда. То е едно свещено място, в коeто всеки усъвършенства себе си. Да си помагаме, а не всички да злобеем и да се чудим как да навредим на другия.
Училището е място, където трябва да се чувстваме защитени и на безопасно място и ако попаднем в беда, да има някой, който да ни подаде ръка.
Искам училището да е място, където да няма лицемерие, злоба, завист и омраза. То трябва да ни среща само с любовта, щастието и приятелството, защото, ако сега не се научим да помагаме и да сме добри, за напред ще се сблъскваме с още повече омраза и лоши хора.
След като завърши, всеки си дава сметка колко силна е била всъщност любовта му към училищните години и му се иска те да се върнат. Но веднъж минали, те вече са безвъзвратно загубени.
През целия ни живот училището и времето прекарано в класните стаи остават в сърцата ни и светлите спомени за отминалите дни греят нашите отегчени от живота души. Единственото, което искам, е да изживея пълноценно времето си в училище, да дам всичко от себе си и да се доказвам във всеки един момент.
