Магдалена Асенова Хаджиева – 16 години, гр. Неделино

Училището е мястото, където прекарвам по-голямата част от времето си. Това е мястото, където получавам знания не само по различните предмети, но и за живота като цяло. Аз харесвам моето училище, но има и доста неща, които може би биха ме накарали да го харесвам още повече.
Моето мечтано училище е малко по-различно от това, в което ходя в момента. Не бих казала, че искам да променя толкова контрастно училището, в което ходя, но бих се чувствала по-добре ако учителите обръщат повече внимание на нас, учениците. В моето училище повечето учители приемат преподаването като част от тяхната работа, в която не трябва да се влага много чувство.Някои от тях са доста меркантилни, а други прекалено добри.Никога не съм разбирала това. Когато един учител е либерален към ученика и му обръща повече внимание, ученикът няма как да не му отвърне със същото, защото кой обича да прекарва по-голямата част от деня си в сиво ежедневие и краен песимизъм? Мисля че дори би ми било по-забавно на моменти да говорим иронично и саркастично. Както е казал Салвадор Дали: „Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“ Може например да ни изправят едни срещу други в интелектуални „двубои“. Бих била много по-амбицирана да науча нещо ако знам че ще се състезавам с някой друг на моето или на по-високо ниво вместо да слушам цял час повторение на информация, която вече знам. Не ми е приятно когато учителите си „затварят очите“, когато някой каже нещо не на място и особено когато някой преписва прекалено очевидно. Чувството, което получаваш след като знаеш, че оценката, която ще получиш с часове пред учебника, ще е еднаква с тази на съученика ти, който не си е мръднал и малкия пръст за да се справи, е ужасно. Винаги съм харесвала строгите учители, които държат на дисциплината, но в същото време знаят как да общуват с теб хуманно и толерантно.В моето училище те са малко.
От друга страна бих променила интериора. Не съм сигурна по какъв начин, но бих го направила така че да се чувствам по-уютно. Например бих предпочела да има повече предмети и цветя около мен. Би ми се искало да си има отделни кабинети за всеки предмет,включително и плувен салон. Също така според мен библеотеката трябва да е една от най-големите стаи в училище. Прекалено много пъти ми се е случвало да търся книга или учебник, които да не са в наличност, а които да ми трябват на момента. Ще е интересно ако работим с интерективни дъски вместо обикновени и ако тестовете могат да се извършват върху самата дъска или да имаме интерективни чинове. Също така би било полезно ако влизахме в училището чрез електронни баджове, на които да пише името, класа ни и годините, например, за да се засича присъствието на ученика.
Бих променила дори взаимотношенията между съучениците си. Класа е плод на различни конвенции, на игри, на споразумения, на лицемерие и истинска диалектика на личното и груповото пространство, на вътрешния и показния свят. Тук съпричастието и взаимната помощ не са тъй истензивни, дълбоки и истински. Монолитността и фамилиарността на групата са самоповърхностни. Тук привързаността рядко преминава в чисто приятелство и остава на равнището на близостта и сърдечността. Бих искала да не е така, а да може хората да са по-доверчиви и човеколюбиви. Не ми се ще всичко да опира на принципа на мнителността и колебливостта. За щастие намирам много хора, с които имам общи интереси, които са добри и душевно сродни. Тях мога да нарека приятели.
Моето мечтано училище е моето собствено училище, в което биха могли да се направят малки промени за добро. Аз харесвам мястото и хората, с които общувам, но винаги може да се желае повече, нали?