Мирела Бориславова Димитрова – 12 години, гр. Дупница

Аз обичам да мечтая. Мечтая всеки ден. Особено когато съм в училище.

Иска ми се моето мечтано училище да е мястото, където вплитаме в едно знанията и забавлението. Всички ученици да идваме с удоволствие и нетърпение в училище. Надявам се да дойде времето, в което училището ще се превърне в наш втори дом. Всички ученици да разберат, че училището не е само една сива сграда. То е храм, в който всеки придобива знания и опит. Всеки дава нещо от себе си и получава по нещо от другите.

Мечтаното ми училище да е мястото, където трябва да се чувстваме защитени и в безопасност и ако попаднем в беда да има някой, който да ни подаде ръка. Широкият и красив двор на училището ни да се превърне в райска овощна градина, за която всички да се грижим задружно – за плодовете, да ги опитваме през междучасията.

Искам още училището да е място, лишено от злоба, лицемерие, завист и омраза. В него искам да ни срещат само с любовта, щастието и вярното приятелството. Да бъде нашата отворена врата към необятния и така желан свят.

След като завършим, всеки да си дава сметка колко силна е била всъщност любовта му към училищните години и колко са хубави спомените му от тези години. Всички са били единни и в добро и зло. Времето прекарано в училищните класни стаи остават в сърцата ни и светлите спомени за отминалите дни греят в душите ни.

Единственото, което искам е да дам всичко от себе си и да изживея пълноценно времето си в училище, за да оставя частица от по безмълвните му стени, така както то оставя част от себе си завинаги в мен.

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар