Всеки трябва да знае какво образование иска да получи – дали иска да бъде човек на ниво, с богата култура, собствено мнение и добре изградена ценностна система, да е ярка личност, или просто да е „един от многото”. Всеки има представа какво би искал да направи с живота си и сам може да прецени дали да пропилее училищните години, или да ги оползотвори.
Не ми харесва това, че нехайните хлапета учат заедно с „гладните” за знания. Незаинтересоваността и неуважението, които проявяват в часовете, е спънка за другите. Такова поведение пречи на училището да бъде мечтаното училище, отговарящото на най-хубавите представи за него.
В училището трябва да има хармония, спокойствие и равенство между децата. Не може да си спокоен, когато се разминаваш с деца с тъжни, сиротни личица – подтиснати, защото току-що са били пренебрегнати…заради облеклото си.
Аз посещавам училище, типично за 21.век. То е със спретнати и подредени стаи, с богата мебелировка, имаме достъп до ИТ – технологиите. Дворът е уютен и много красив, с цветя, беседки, удобни пейки. Учителите са отзивчиви, работят с желание и, бих казала – с ентусиазъм, използват различни методи в часовете, имаме възможност да се развиваме в различни области. Мисълта, че сутрин, като прекрача прага на школото, ме чака нещо ново, ме вдъхновява.
Въпреки това мечтаното от мен училище е по-различно. В него има униформи – тяхното въвеждане в реалното училище би решило доста проблеми. Защото училището не е мястото, където да покажеш новата си маркова блузка, струваща дори заплатата на някой родител, пратил детето си с обикновена блузка от кварталния магазин. За съжаление ежедневно има деца, пренебрегвани , избягвани заради външния им вид.
Всички трябва да се чувстват равни в училище и да могат да изказват мнение. Бих искала училищното ръководство да се допитва до децата за техните интереси и какви извънкласни занятия биха посещавали.
Смятам също, че за да бъде едно училище съвпадащо с мечтата и да бъде едно хармонично място, трябва да има по-строги правила и наказания. И не на последно място – бих искала да срещам повече приветливи учители, които смятат да изслушват децата, да им дават съвети за живота и да им показват грешките, а не да бъдат просто техни преподаватели по даден предмет.
За развитието на всяко нещо се изискват много усилия, въпросът винаги е „Дали си заслужава?”. В случая не намирам повод за съмнение. Училището не е мястото, където да изтъкваш новия ролекс от татко или място за губене на време. Училището е място, където да се учим да различаваме доброто от злото, учим се да взимаме правилните решения и най – вече – учим се как да постигнем целите си и да сбъднем мечтите си. И за да стане това – ще помогнат и тези малки „поправки”, които споделих.
