Мартин Даков – 13 години, гр. София

Всяко дете мечтае за перфектното училище, в което да получи своето образование. Би било хубаво училищата да бъдат създадени според желанията на учениците. Аз съм един от тях и може би моето мечтано училище не е по – различно от тяхното. Защото всички знаем каква значима роля играе то в нашето развитие. Прекрачваме прага му като деца, а излизаме от него като завършени личности. Тук срещаме приятели, първата си любов, преживяваме моменти, които помним цял живот. За това е много важно то да ни харесва, да ни привлича и омагьосва, да очакваме с нетърпение всеки следващ учебен ден, защото ще научим нещо ново, ще преживеем нещо различно, ще извършим още една крачка към нашето усъвършенстване.

Представям си моето мечтано училище да се намира в голяма пъстроцветна и уютна сграда. Класните стаи да са просторни, светли и модерно обзаведени, с огромни информационни табла и карти по стените. Навсякъде да има цветя, да е чисто и спретнато. Всички ученици да разполагаме с лаптопи или други електронни пособия, които да заменят старите изпокъсани учебници. В часовете да се използва мултимедийна техника, чрез която уроците да станат по – интересни и нетрадиционни. В междучасията да звучи хубава музика. Дворът да бъде огромен, дяа има малък парк с цветни алеи и пейки, които да са приятен кът за кратка почивка. Аз като момче обичам да спортувам и затова си мечтая да има голям физкултурен салон, басейн с олимпийски размери, игрища за футбол, баскетбол и тенис на корт. А след часовете да ходим в библиотека, в която да пишем своите домашни, доклади, есета и презентации. Мечтая си училището да е място, от където да не искам да си тръгвам.

Представям си тази чудесна материална база, но знам, че най – важните са нашите учители. Те правят училището да бъде моето мечтано училище. Те са хората, които предават своите знания и умения на нас бъдещите учители, лекари, учени, техници… Те ни превръщат в откриватели, пътешественици, разпалват любопитството ни, показват ни необятния свят на знанието. Подготвят ни за истинския живот, в който да навлезем като добри и отговорни личности.

Учителите в моето мечтано училище са и мои приятели, пример за подражание и уважение. Те да са строги и изискващи, но същевременно добри и всеотдайни. Хора, на които да мога да разчитам и в добро и в лошо, да чувствам тяхната подкрепа и вяра в мен. Хора, които да останат в сърцето ми и с любов да ги наричам „любими учители”.

Част от училището сме и ние учениците. Мечтая си за съученици, с които да сме неразделни и в ученето и в игрите. Заедно да постигаме успехи, да печелим медали и престижни награди. Заедно да изживеем всички моменти от нашето израстване, да бъдем толерантни един към друг, да бъдем истински приятели.

Мечтата ми не е недостижима, защото едно училище може да се превърне в мечтано дори и да няма красивите удобства и съоръжения, ако всички ние – учители и ученици, се стремим да бъдем по – добри и стойностни хора. Как да учим и живеем зависи изцяло от нас.

Пожелавам на всички ученици да открият своето мечтано училище, което да се превърне в любимо и незабравимо.

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар