Аз уча в нормално държавно училище. Часовете са по 45 минути, малките междучасия по 10 минути, а голямото междучасие е 30 минути. Училището ни има 2 сгради – едната е на пет етажа, а другата – на два, което ни предоставя много място за клубове и извънкласни дейности. Освен това има лафка за закуски на втория етаж на пететажната сграда. Има много интересни и занимателни клубове, с които може да си запълниш свободното време. Училищната среда е чудесна, макар че някои от учениците не я оценяват. Учителите са невероятни – има някои, които са по-строги и други, които са готини и се забавляват заедно с нас. Много ми харесва фактът, че учителите ни уважават такива, каквито сме. Повечето от учителите ми са ме впечатлили със своето държание и знания, затова за да им се отблагодаря, аз искам да предам всичко, на което са ме научили, като го споделям или предам на останалите. Директорката ни е добра, но и строга, а и не ни задължава да носим униформи. Нещото, което ме кара да ходя всеки ден в моето училище с удоволствие, е фактът, че то се развива неспирно, има проекти, спонсорирани от самото училище, както и такива, спонсорирани от държавата, а и стаите се оборудват с все по-модерна техника.
В моето мечтано училище часовете ще бъдат по 35 минути, училището ще има три сгради, свързани една с друга, като всяка една от тях ще е по 4 етажа с асансьори, лафки за закуски на вторите етажи на всяка сграда с включени храни за диабетици и вегетарианци. Всяка една от стаите ще бъде оборудвана с най-модерните компютри, които ще бъдат свързани през цялото училище, а ние ще пишем и учим уроците си от тях и ще имаме достъп до информацията по всяко време. Това определено ще привлече вниманието на учениците, които не са заинтересовани от това да слушат учителите си и предпочитат вместо това да си стоят у тях или да пропускат часове, обикаляйки града; освен това те ще се гордеят от средата си на обучение и ще я пазят чиста и няма да я съсипват или унищожават, това ще помогне на учителите, понеже учениците ще бъдат заети и няма да се опитват да правят бели. Понеже часовете ще са по-кратки, ще има клубове, подходящи за всеки един ученик, независимо от възрастта му и неговите интереси. Ще се провеждат състезания само за забавление, като наградите ще бъдат съобразени с участниците. Бих искал в това мечтано училище да има униформи, избрани от учениците, и да са в различни цветове според желанието на всеки един ученик. В училището няма да се допускат външни хора, учениците ще могат да влизат само със значка, закачена за униформата, а в случай, че си забравят значката, само класният им ръководител може да потвърди, че те са ученици от това училище.
Това би ме накарало да ходя всеки ден на училище с огромно желание, а след края на всеки ден ще съм изпълнен с нетърпение за следващия невероятен учебен ден.
