Прибрах се от училище и легнах на леглото си. Унесох се в сън. Сънувах. Сънувах един сън, в който почти всеки би искал да се телепортира:
“– Марияяя!!! Мария! Събуди се! – Станах и видях майка ми да ме разтриса. – Ще закъснееш за първия ти ден в “Хвърковатото училище”!
Повдигнах се и видях нейната нежна усмивка и ръката й, която сочи към банята. “Хвърковатото училище”? Не си спомнях да са ме местили от старото училище…
Въпреки това станах и, без да задавам въпроси, се отправих към банята.
Като се оправих, излязох навън и какво да видя?… Летяща къща, носеща се бавно право към мен. Докато се окопитя, пред мен се спусна стълба и весел глас ми извика от горе:
-
Ти си Мария, нали? – кимнах още с отворена уста и вдигнах глава към посоката, от която идваше гласът, и видях една жена на около тридесетгодишна възраст, с кестеняво-черна коса, сплетена на две плитки – Хайде качвай се!
С треперещи крака се хванах за стълбата и се качих нагоре. Като изкачих стълбата, дълга около 5-6 метра, жената ми хвана ръката и ме издърпа. Бях толкова изумена, че дори забравих да се запозная с нея, но в последствие разбрах, че се казва Аника.
Влязох вътре и веднага забелязах няколко познати лица – на Калина, Кайли, Ани и Линка. Вече бяха казали, че ще дойда и веднага няколко любопитни лица се доближиха и ме заоглеждаха, като си шушукаха. Много е неловко в такива ситуации – отиваш на ново място и изведнъж настава тишина… Както и да е, приятелките ми веднага дойдоха при мен и започнаха да ме развеждат и да ми обясняват що за нещо е така нареченото “Хвърковато учиище” .
Разбрах, че това е училище на демократична основа – ученици, родители и учители-ментори решават какво ще става с училището. Ти, детето, решаваш какво да учиш и кога да го учиш. По-големите помагат в уроците на по-малките. Всички са равни, деца и учители. Научих също така, че тук всяка седмица учим за една страна и всеки ден от седмицата пътуваме до съответната държава.
-
Никога не знаеш в кой град или селце ще се озовеш накрая… – каза ми Ани.
-
Значи сме в нещо като училище-автобус, нали? – попитах аз.
-
Да.
Приятелките ми ми затвориха очите и ме заведоха нанякъде. Усетих лек ветрец и си помислих “сигурно искат да ми покажат гледката през прозореца”. Получих знак, че може да да си отворя очите и зърнах най-прекрасната градина, която някога съм виждала.
-
Ето защо се държахте така тайнствено! – казах победоносно аз.
-
Дааа! – отговориха четирите в един глас.
-
Но си заслужаваше, нали?- повдигна заговорнически вежда Калина.
-
Да, наистина това беше страхотна изненада. Ще ме възнаградите ли с една прегръдка, задето не се пръснах от любопитство? – попитах с най-милите си очички.
-
Няма нужда от причина, за да те прегърнем!!!
Отидохме да прочетем договора на училището (писан от децата) и…”
-
Марияяя!!! Мария! Събуди се! – отворих недоволно очи и видях майка ми да ме разтриса. – Ще закъснееш за балет, седем часът е.
-
Добре деее! Тъкмо сънувах нещо хубаво.
-
Ще ми разкажеш ли? – попита ме мама с любопитна физиономия.
-
После, ще закъснея, ако започна да ти разказвам сега. – отговорих й, докато натъпквах нещата в раницата си.
Бих спала цяла вечност, само и само да продължи този сън.
