„Няма нищо по-важно от това да си образован, защото никъде другаде залозите не са по-големи; нашето бъдеще зависи от качеството на образованието на децата ни днес.“ — Арнолд Шварценегер
Какво е за мен училището? Как изглежда моето мечтано училище? Какви трябва да бъдат учителите, учениците? Какво ще се изучава в него?
За мен то е онази част от живота, която ще помня винаги. Училището е мястото, където научавам нови неща за света и завързвам нови познанства. То ни променя, променя възможностите ни, зарежда ни с нови сили, за да продължим напред. Дава ни увереност, че можем и че ще успеем. Помага ни да се изявим. Училището е светиня, защото без него няма как ще изградим бъдещето си.
За да бъде ефективен учебният процес и училището да се превърне в мечтана територия, от значение е и това как ще изглежда то и какво ще се изучава в него. Затова обстановката в коридорите и стаите е много важна. Навсякъде трябва да има картини на български исторически личности и карти, нарисувани от талантливи ученици, цветя, а по време на междучасията да се пуска приятна и разтоварваща музика. Ще има столова със здравословни и вкусни храни. Училището ще използва зелена енергия за осветление и отопление. Представям си как училището е заобиколено със зелени площадки, с дръвчета и пейки, на които учениците си почиват през междучасията. Уроците няма да бъдат скучни само като теория, а ще се презентират. Ще има специални кабинети за всеки предмет, съобразен с изискванията. Ще се създаде едно виртуално пространство, където ще си комуникират родители и учители и където ще бъдат отразявани поведението и оценките на учениците. И не на последно място училището на моите мечти ще бъде приятно, без страх, без насилие и агресия. Място, където всички ще бъдем едно цяло, като семейство.
Моето мечтано училище трябва да е среда, в която да се чувстваме уютно и да ни се иска да прекарваме колкото се може повече време, а не да чакаме да бие последният звънец, за да си тръгнем, или да стоим по кафетата. Както за всяко училище, така и за моето, най-важни са те – учителите. Те са хората, с които прекарваме повечето от деня си. Те трябва да са нашите примери, да ни дават съвети за живота, да са съпричастни с нашите проблеми, да ни изслушват, а не да ни дават знания само като количество. В съзнанието си не си представям типичния учител с пръчка в ръка и раздаващ плесници. Ако днес учителите са такива, те ще ни отблъснат и ще превърнат училището в едно ужасно място. Те трябва да са и наши приятели.
В моето мечтано училище учениците трябва да носят униформи – удобни и такива, които с удоволствие ще бъдат носени от всеки ученик. Униформата е показател за равенство – социално, материално, етично. Ще се увеличават извънкласните дейности, в които децата ще могат да доразвиват своите познания и интереси. Ще се изучават българският фолклор и традиции, защото все по-често младите забравят за миналото. Много често знанията, които се получават, не са трайни, затова ще се създадат дейности, свързани с екскурзии с образователна цел. Така ще стане възможно знанията и практиката да се слеят в едно, което ще доведе до трайност на наученото и по-засилен интерес към учебното съдържание. Всичко това ще допринесе за едно модерно и сигурно училищно развитие, защото „няма нищо по-важно от това да си образован”. Изглежда невъзможно, но не е непостижимо. Училището на моите мечти трябва да подготвя бъдещите поколения за бъдещи успехи. Надявам се някога това да стане реалност!
