Казвам се Ния и съм една щастлива и според мен доста успешна ученичка от трети клас.
Още от първия ден, в който стъпих в училище разбрах, че това е най – хубавото училище. Моето училище! Не само, защото родителите ми ме бяха записали да уча точно в него, а защото го почувствах като моя втори роден дом – много стар, на цели 150 години, с величествен паметник на Отец Паисий Хилендарски в двора, с ръкописна „История Славянобългарска“ преписан от ученици на училището и с много деца, приличащи на рояк пчелици.
Знаете ли, разликата между нас и пчелиците е само в цветовете на униформите ни. Ние сме облечени в червено, синьо и сиво, а те в жълто – черно райе. Но си приличаме по непрестанното жужене и пърхане по коридорите, класните стаи и нагоре и надолу по етажите и най – вече по това, че сме работливи и ученолюбиви като тях.
Много се гордея, че съм част от това училище и че ние, неговите ученици се различаваме от всички останали, където и да отидем първо по униформите и винаги със знания, които показваме.
Сигурно ви е любопитно кое точно е това училище и как всъщност изглежда то. Е, ще ви разкажа за него.
Казвасе ОУ „Отец Паисий“ и се намира в центъра на град Силистра. В близост е до Областна управа, Община Силистра, градския площад и красивият Дунавски парк. Голямо е, на цели три етажа, с огромен двор, в който има игрище и уреди за игра – колело с педали, лостове и катерушки. До тях има малка едноетажна пристройка, която наричаме „барака“ и в нея се водят следобедните часове в занималнята. В близост е големият физкултурен салон. Малкият е в триетажната сграда.
Класните стаи не са много големи, но са боядисани в много топли цветове и са украсени с многобройни постери и рисунки, които сме правили в часовете. Има телевизор, мултимедия, компютър или лаптоп във всяка стая и … забележете безжичен интернет из цялото училище – за учители и за ученици с различна парола, обаче.
Коридорите са изпъстрени с важни съобщения, табла със снимки и информация за празници, състезания, конкурси, възможност за посещение на театрални постановки, концерти. Така всеки може да разбере какво се случва и предстои да се случи в нашето училище и кои са учениците, които са пример и гордост в него.
На втория етаж са стаите на по– големите, дирекцията и учителската стая. Има голям фототапет в оранжево – червен цвят, който целогодишно напомня за топлата красива есен.
Имаме и асансьор, който помага на учениците с увреждания да се придвижват свободно между етажите. Това е страхотно, защото те могат да се чувстват самостоятелни, независими и пълноценни, а не да чакат винаги някой да им обърне внимание и да им се притече на помощ.
Учителите ни са усмихнати, през повечето време, добре облечени и учтиви.
Разбира се, макар много да обичам моето училище бих се зарадвала, ако един ден аз го проектирам и го направя, такова каквото е в моите смели мечти.
Със сигурност ще остане в централните части на града, но ще бъде поне два пъти по – голямо по размер.
Ще има свой собствен парк с широки алеи, по които ще бъдат паркирани велосипеди и всеки ще може да ги кара през междучасията или след часовете.
В задния двор ще има плувен басейн с олимпийски размери, такъв какъвто аз посещавам, за да се уча да плувам добре. По един ден в седмицата вместо часове по писане, смятане, четене ще имаме само плуване и спорт. Треньорите ще са най– добрите от цялата област.
Пред училището ще има огромна цветна градина, която с прелестта и аромата си на свежест и чистота ще приканва всеки да й се любува и да се грижи за нейната красота.
Един много важен момент от училището на моите мечти е овощната градина в задния двор, за която ние учениците ще се грижим и всеки ден ще берем пресни плодове за закуска от нея, а останалите ще даряваме на децата от дома за сираци.
Голям училищен автобус ще бъде паркиран пред сградата и всеки ще може да се вози на него, заедно с госпожата си, а не само пътуващите ученици. Вътре ще има прожекции на 3D образователни филми или планетариум.
Класните стаи със сигурност ще са по – големи, по – просторни и ще имат компютър, таблет, ipad за всеки ученик. Няма да има книжни учебници и тетрадки, а всичко ще е електронно, дори раниците ни.
Коридорите ще приличат на мини магистрали и ще можем да бягаме на воля в междучасията, без да се блъскаме и без да ни правят забележки госпожите.
Всички учители ще разбират от високи технологии. Е, може и по – малко от тати, но поне от някои игри и по – лесни приложения и ще ги използваме заедно във всеки един час, за да е забавно. Така времето в училище ще минава неусетно и интересно за всички, защото няма да слушаме само учителя и да гледаме дъската, а ще виждаме и чуваме други звуци и картини. А когато дойде ред за междучасие повечето няма да искат такова, а ще предпочитат да разучават и проучват нещо.
На покрива на училището ще е нашата химическа лаборатория и мини обсерватория. Там ще имаме нощни часове, а опитите ни ще бъдат жизненоважни успешни тъй като ръководителите ни ще бъдат истински учении из следователи.
И тъй като много ми тежи това ранно ставане сутрин, затова в училището на моите мечти първият час ще започва в 10.00 часа, а последният ще свършва най – късно в 15. 00 часа следобяд. И не всеки ще учи всички предмети задължително всеки ден, а ще има право сам да избира по 5 часа на ден с какво да се занимава. Може един ден да е само рисуване, втори да е само човекът и обществото, а може да има ден само четене. Кой каквото обича – ще си ги степенува по важност и настроение.
В училището на моите мечти ще е розово. Никой няма да изпитва необходимост да обижда, удря или наранява другия. Всички ще растем щастливи и уверени, че учим в най–доброто училище, с най – добрите учители. Истинско училище на живота!
