Николай Неделинов Деянов – 11 години, гр. София

Всеки си мечтае да учи в училището на мечтите си. Едни си мечтаят за по-добро образование, други пък искат по пет часа физическо на ден. Всеки преценява училището по това, за което е мечтал. И понеже мечтите ни много рядко се сбъдват, ние оставаме разочаровани от него до края на периода ни на обучение. След като завършим това „разочароващо“ училище, ние си избираме работа по вкуса ни и всичко си идва на мястото, но това сега не ни интересува, все пак трябва да се придържам към темата.

Та-а, темата… „мечтаното училище“ – най-после шанс да опиша мечтите си. Първо, искането на повечето момчета – в двора да има футболно игрище с изкуствена трева. Помислете си, няма ли да е по-добре – вратарите да се мятат, за да спасят повече положения, защитниците да правят шпагати и когато паднеш да не се нараниш, а веднага да станеш, и да продължиш играта без наранявания. Това е навън, а сега да влезем вътре… Но преди да влезем, трябва да маркираме картата си за вход, за да се отворят електрическите, плъзгащи се врати. Имаме час по математика. Вместо да разнасяме всички учебници в раница, ще си вземем нужните ни за часа от личното си шкафче, което се отваря след като допреш показалеца си до скенера и той разпознае отпечатъка на пръста ти. И така, след като си взехме учебниците и мини лаптопите, които служат за писане (вместо тетрадки), се отправяме към кабинета по математика. Вместо да изкачваме стълби, малки влакчета за по четирима ще ни откарват до желаната дестинация. Качваме се и за няколко секунди стигаме до кабинета. Влизаме и поздравяваме учителя си, който е мил и състрадателен, мотивиран да ни научи на важни неща в живота, и отделя достатъчно време на всеки ученик.

А сега да поговорим малко за дизайна и структурата на тази модерна учебна сграда. Отвън тя изглежда като Бурдж Халифа– с изцяло стъклени стени, през които може да се гледа отвътре навън, но не и отвън навътре. Тя е с дванадесет етажа и изглежда като малък небостъргач.

Това са мойте представи за идеалното училище, в което да уча. Надявам се да са ви харесали и да са ви развинтили въображението.

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар