Когато кажем думата „училище“ някой хора се досещат за мястото, където се oбразоваш, други си мислят за просто някъде, където да „убият“ време. Но, всъщност училището е място където прекарваме първите най – важни години от живота си и където се учим на възпитание, на това да пишем и четем, там изграждаме характера си и ставаме хора. Там правим първите приятелства, които продължават цял живот и също ще сближавме с друг вид възрастни, които не са нашите родители, а имненно учителите, които ни правят хора до една голяма степен. И днес много хора не оценяват това, че имат възможността да посещават училище. Преди милиони години е нямало такова нещо като училище, а по – късно малко са имали привилегията да ходят и да се учат. Днес, много неща са се подобрили, но все още има какво да стане по – добро.
Моето училище не е перфекно. Едва ли има перфекно училище, където ученето да е забавно и интересно и където да се ходи с усмивка на лице. Моето мечтано училище е много по – различно от това в което уча сега. Като за начало, защо да не има стол, където учениците да прекарват междучасията и където да си купуват готвена храна вместо да ядът банички и сандвичи, които са нещо далеч от здравословно? В стола да има приятна атмосфера и да има маси и на вън за да може да се наслаждаваме и на хубавото време. Нека стените в училище бъдат изресувани в най – различни багри от ученици. Така ще бъде много по – приятно да се придвижваме от една стая в друга. Нека стаите по специалните науки като биология, химия, физика и тн. да бъдат обурудвани с нужните неща, а не да се опитваме да зубрим без да имаме представа за нищо от това за което четем. Би било приятно ако часовете бяха по – кратки, но по – интересни. Все пак, прекарваме една голяма част от времето си във училище, нека поне е приятно и да научаваме нещата още в училище, а да не се налага да учим всичко вкъщи. Нека има часове в които да учим за българските традиции и хора. Защото все пак България е мястото, където живеем и ако искаме повече от нас да останат тук, родолюбието трябва да бъде поощрявано в училищата. Нека даваме свобода на учениците. Нека и те имат глас. Какво не им харесва или им харесва? какво ново може да се направи? Кутии за похвали и оплаквания, където да пускат лисчета с мнението си би било повече от добре. Нека има повече часове за класа. Един час седмично не стига да се обсъдят всички неща, които засягат сплотеността на класа, защото все пак той е второто семейство. Повече конкурси на училищно ниво същота са начин за това да поущряваме талантите и да бъдат показани на хората. Но, разбира се, извънкласните дейности също са много важни тъй като там се развиват талантите. Учителите. И в тях има какво да се промени. Разбира се, не да променяме учителите като цяло ами просто начина по които преподават да бъде направен по – интересен. Да се използват картинки или забавни неща, с които по – лесно да се запомня учебния материал и да бъде по – приятно и, най – вече, забавно. Винаги съм искала да видя какво се случва в другите училища, как протича учебния процес при тех. Разменните начела са перфектен начин да опознаем различните училища и да се запознаем с различни хора.
Всичко от това, което изредих до сега го няма в моето училище. Нито има много извънкласни дейности и места където да прекарваме междучасията, нито къде да хапнем нещо хубаво и топло. Но ако само тези неща станеха реалност, може би тогава с най – голямо удоволствие бих ходела на училище, защото както аз, така и всички ученици ходят на училище по задължение и го намират за неприятно и за загуба на време. Предвид факта, че малко хора, преди векове са имали това, което имаме ние днес, то сега никой не го оценява, защото е станало досадно и напълно неинтересно. Но, със всяка стъпка, която правим, се придвиждаме с една иде до едно по – добро място, където да се забавляваме и едновременно с това да учим интересни неща.
