Училището не е просто една образователна институция, където получаваме определен брой знания. Училището е храм на науката и българщината.
137 години от далечната 1879 година, когато в родното ми село е открито моето мечтано училище! Само една година след Освобождението и само с една класна стая!
През училището преминават много възпитаници и добри педагози, оставили частица от себе си в темелите, във въздуха му и в духа му. Заслужени са наградите във фоайето на училището, толкова много, и толкова скъпи. Те оставят незабравими спомени у техните носители и всички нас – учениците, който се гордеем, че сме настоящи възпитаници на това училище.
Тази любов към моето мечтано училище започва от първата самостоятелна стъпка в живота, от първата крачка в Основно училище „Иван Вазов”. Въпреки че е на 137 години, днес училището изглежда младо и красиво. То разполага с модерна учебно – техническа база, висококвалифицирани преподаватели, с красив, уютен и уникален училищен двор, допълнителни постройки, в които се провеждат часовете по Физическо
възпитание и спорт и школата по народни танци.
Аз се гордея с моето училище! Винаги ще помня първия учебен ден! Помня нетърпението, което ме обхвана, влизайки за пръв път в двора на училището. Притеснено стисках букета с цветя и нямах търпение да видя какво следва после… Но какво представлява училището за мен? То е онези лица и думи, които никога няма да забравя.
Директорът на училището, човек, изпълнен с ентусиазъм в работата си, ни дава усещането за живот, за полезност, за значимост. Учителите – упорито и неуморно ни водят по пътя на знанието, дават ни ключа към светлината в живота. Благодарение на тях научаваме много истини за живота, разбираме, че трябва да бъдем много упорити, за да успеем. Със своето голямо себеотдаване ни превръщат в знаещи и можещи млади хора.
Може би недооценен остава техния труд, но това не им пречи да продължават да вървят. Училището ме срещна и с моите съученици, които са пример за едно доказано и утвърдено приятелство. В училище имам много приятели от класа, приятели, които никога няма да предам и заменя с други. С тях мога да споделям и радостните мигове, и тъжните моменти, дават ми нужната подкрепа, когато съм в беда. Смятам, че с тях ще поддържам връзка и след време и дано това е така.
Училището – един незабравим спомен в съзнанието на всеки от нас! На мен училището ми дава много. То ме учи, че знанието седи в основата на всичко.Харесва ми да ходя точно в това училище всеки ден, защото в него се чувствам комфортно като у дома. Намерих моето мечтано училище!
