Вижте сега, в този момент аз стоя в стаята си и се чудя какво да напиша на този бял лист с черни букви. Имам една мисъл в главата. Искам тя да се откроява, защото неслучайно повечето текстове се пишат с черни букви на бял лист. Сега, ей сега, моментално в главата ми изскача образ, искрящо контрастен като черно и бяло. Вие може би се досещате, че на тази моята възраст, аз сега се връщам от училище и уморената ми глава започва да рисува въображаеми картини.
Можете ли да ми посочите поне едно дете, което не си е представяло неговото мечтано училище?
Е, точно това рисува умореното ми въображение.И аз влизам през главните порти на моето мечтано училище. И да се разберем така –аз ще си направя една хубава разходка из него и, ходейки, ще ви разказвам.
Та влизам през главната порта на двора на мечтаното от мен училище. Тя е голяма, много голяма – колкото мен и половина. Много е здрава, защото в това училище учат и по-малки деца, които,сигурна съм, много обичат да се катерят по нея. Така поне правеха децата от моето училище, но затова все им се караха. Е, тази врата ще е направена точно затова и никой няма да се кара.
Е, полюлях се малко на нея и сега…вече влизам в училищния двор.От двете ми страни има големи върби, от които можем да си късаме върбови клонки и да играем с тях. Поне аз много обичах да правя така, когато бях по –малка. А и може би би било забавна задача в часа по математика , децата да излизат и да измерват дължината на клонката си с линийка.
Но тези две върби съвсем не са единствената зеленина в двора на училището.Там има много дървета-гигантски секвои и дори няколко баобаба. На някои по-дребни дървета са закачени хамаци-двадесетина – тридесет- за учениците и един, по- голям и по-цветен, за учителя.Там растат и високи зелени борове, от които падат борови иглички и ,падайки, разнасят аромат на гора и смола. Храсти-с всякакви цветчета, листа и плодчета, заплетени в клоните им. Цветя-в различни цветове и форми,такива които са ми любими и такива, за които дори не съм чувала. А пред всяко растение има дървена табелка с името му и информация за него.И за цялата тази флора се грижат самите ученици, заедно с професионални градинари.
Спортните площадки са много големи.Съвсем не завиждам на децата в час по физическо ,които трябва да ги обиколят целите за определено време. Дворът на училището е пълен със забавни занимавки.Съвсем наблизо до мен има стена за катерене висока петнадесет метра.По нея – цветни хватки в различни форми. В другия край има голям стъклен купол – целият замъглен и мокър. Предполагам, че това е басейн и си представям как през зимата той се превръща в ледена пързалка.Почти на ъгъла на училищната сграда забелязвам нещо като малък парк.Там има детска площадка, беседка и от онези големи шахове с големите фигури… Забелязвам там, в онзи крайния десен ъгъл на двора, много шатри, на брой те са колкото са учебните предмети. Там, във всяка шатра, учителят показва как се случват нещата на практика. Да,същите онези неща, за които ни разказват по четиридесет минути на ден. М-да, тези учители ей там под шатрите се грижат учениците да преживеят онова, което пише в учебниците им и така да го разберат с помощта на интересни опити и задачки.
След като ви разходих из двора решавам да забързам крачка и да стигна до вратата на самото училище. Впрочем сградата е зелена. Светло зелена.Но не от онова зелено, което ти изважда очите със своята яркост, а от другото -благото,което е приятно да виждаш.
Чак сега забелязвам нещо или по–точно много неща написани в долната част на самата сграда.Вглеждам се и виждам, че са написани всички класове, а срещу тях има по едно тире (но не като онези в плановете в клас, които днес цял ден писах), върху което е изписано и името на всеки ученик в класа, но само първото – първото за да ти е по-драго, когато го видиш.Струва ми се, че зървам и моето име на тази стена, че и аз съм един от тези ученици.Чувствам се някак оценена.
Вече съм вътре. Първото което виждам е един голяяям коридор.Отдясно се намират шкафчетата, в които учениците могат да държат вещите си.Отляво пък има двойна врата с дълга извита дръжка.Натиснах я и вратата се отвори. Попаднала съм в столовата. Има много маси и столове , ухае вкусно и е уютно. Масите не са разположени една до друга, около всяка са събрани по пет столчета, за да могат приятелите да си общуват спокойно. На стената до мен има голямо черно табло, на което са изписани няколко менюта, защото учениците са различни хора и имат разлчини вкусове. Затворих вратата и се запътих към стълбището.
А колко широко е стълбището! Ясно е защо. Аз си знам, то нали и днес се случи, през голямото междучасие-всички се бутат с огромните чанти ,а за това трябва наистина голямо стълбище с парапет, и това е точно такова. Стигам първия етаж. Отляво има наредени радиатори,изрисувани, за студените дни, а над тях –много прозорци – за топлите. Отдясно има поредица от врати – всяка е различна като във вълшебна приказка. Влизам през първата.Още преди да прекрача прага разбирам, че това е кабинет по математика. На пода под вратата е нарисуван полукръг с числа-определено транспортир и с отварянето на вратата образно научаваш урока за видовете ъгли. Отварям на 90 градуса и се шмугвам вътре.Там, почти на цялата стена , има една голяма дъска. Важно е да отбележа,че в долния ъгъл има кутийка пълна с маркери, та нали те винаги им свършват на учителите. В стаята има много чинове – на вид много удобни.Сядам на един от тях и започвам да се оглеждам -по стените са окачени цветни табла с формули и правила. Но не такива, които да ужасяват по-малките ученици. Не такива които ще ги карат да си кажат:,,Ей, какви сложни неща ще учим по-нататък‘‘и да се молят времето да минава по-бавно. Таблата са направени като книжка и учениците могат да се поровят и видят какво са учили миналата седмица, какво им предстои да учат.Макар че тук всички си знаеха всичко.
Напускам и тази стая, приканва ме следващата врата –по литература – там по подобен начин по стените -цветни букви и текстове , съчетани в хармония и съзвучие,та в един момент дори чувам и мелодия и съвсем се обърквам. Не, това е мелодията на стиховете, звучащи около мен в тихата и празна, но пълна със звуци стая.
По-нататък потъвам в океани и космос. В стаята по история пък се здрависвам с хора от миналото и присъствам на събития, за които досега само ми разказваха. Три де изображения ме въвличат във вихъра на събитията.
И от тук излизам. Скоро забелязвам картините. Май влязох в крилото по изкуства. Те не са поставени в изискани златни и сребърни рамки, а са нарисувани директно на стената.От пода до тавана се намират произведенията на известни художници. Сигурно се досещате, че Леонардо да Винчи не би дошъл да нарисува някоя изящна Мадона. Да, правилно, картините около мен наистина не са нарисувани от Леонардо да Винчи, но той и още хиляди са вдъхновили деца, едни най-обикновени деца, деца като мен и като хиляди други, да хванат една четка и да изобразят на стените картини на известни художници, но подписът отдолу да е техен.
Вървейки между двете живописни, усмихнати стени, аз продължавам да влизам в различни стаи. Една от тях ме учуди най-много . Боядисана в синьо, а от стените ме гледат слънца и звезди, луни и планети. Космос. Не,това не е кабинет по география. Вече бях там и той изглеждаше коренно различно. В очите на тази стая се чете свобода. Премигвам отново и въздъхвам. Разглеждам по-подробно планетата Земя, върху нея забелязвам нарисувано момиче, облечено в ефирна рокля, застанало в изящна поза.Танцуващи хора виждам и по повърхността на другите планети.Те са като Малкия принц на Екзюпери, грижат се за своята планета и танцуват за нея. Да, това е стаята по танци. И понеже аз обичам танца, танцувам върху усмихнатото слънце и в танца си отдъхвам.
Спирам пред следващата врата, допирам ухо… сякаш се преплитат въздишки на тъга и радост. Отварям. Ключът сол заключва в любовна прегръдка петолинието, а по него като малки врабчета, сгушени и чик-чирикащи разни истории, нотите се пъчат и полюляват в синхрон. Ха -ха – това сигурно е само в моята глава. Или не… Стените са украсени с портрети на композитори и велики музиканти, с табла , разказващи историята на музиката. Различни музикални инструменти са опрени по стените. По средата – роял.
Малко по-встрани – подиум за училищния хор. Вдигам глава – на тавана е изрисуван космически свят, в който лети един CD диск! Страхотно! Музика и вселена!
Навън вече се смрачава.
Колко дълго бях в това училище.
Не зная ,но все пак нали я записах тук моята мисъл!Тук, с черни букви на бял лист,тя се откроява
–с нея нарисувах моето мечтано училище.
И този лист ще пазя. И някой ще го види. ще се вдъхнови и ще направи мечтаното училище реалност.
А, вдъхновението… то е хубаво нещо!
