Вероятно в главата на всеки от нас, чувайки думата „училище“, изниква следната картина: звънец, класна стая, учител, неуспяващ да укроти непримиримия ученически дух; след няколко минути всичко изглежда сякаш по-спокойно, вниманието е привлечено и всички съсредоточено гледат към бялата дъска, на която учителят старателно изписва заглавието на днешния урок; след поредния изпитан ученик, се появяват умърлушени физиономии по лицата на останалите, неподготвени за днешното препитване; наближава краят на часа; вниманието на учащите все повече се раздвоява и всеки започва да мисли за свои си неща, коренно различни от темата на урока…; съсредоточеността напълно изчезва; след малко и самият час завършва. И това се случва всеки ден около шест-седем пъти, пет пъти седмично. Докъде ще доведе? Замисляме ли се изобщо?
Като ученичка бих могла да твърдя, че изключителна малка част от учебното съдържание е интересна за нас, учениците, без значение на каква възраст сме. Вероятно за това имат вина съставителите на нашите учебници… Но тук идва въпросът: Какво прави учителят, за да поправи това недоразумение? Полага ли нужните усилия, взима ли мерки, да направи часа си по-занимателен и запомнящ се за учениците? Вярвам, че това е нелека задача, но също така, вярвам и че не е непостижима!
Основните неща, които задържат вниманието на учащите се и ги вдъхновяват да учат са: на първо място – преподавателят и по-точно, неговият стил на представяне на новите знания и отношението му към предмета и към самите ученици, вероятно звучи банално, но ако един учител сам не харесва предмета, по който преподава, няма как да стимулира децата да проявяват интерес към него.
Второто изключително важно нещо е средата, в която се учим. Една отблъскваща сграда, със стаи, които прогонват всякакво желание за научаване на нещо ново, определено няма как да накарат един съвременен ученик да остане за дълго в тях. Тук бих дала за пример именно моето училище, което притежава всички, качества на едно модерно учебно заведение, в което, ние с удоволствие прекарваме времето си. Всеки един коридор е покрит с наше творчество: рисунки на почти всякаква тематика красят стените и пъстротата им вдъхновява за още и още… В класните стаите не присъстват само маси, столове и дъска, а пана, отново изработени от нас, които вдъхват живот на целите помещения. По стените на всички кабинети, помещаващи се в нашето училище, са изобразени произведения на изкуството, свързани с учебния предмет, изрисувани от самите учители по изобразително изкуство. Вярвам, че благодарение на тези предоставени ми условия, мога да се гордея, че се обучавам именно тук.
Мечтаното училище и това, в което се уча се доближават до един и същ образ, но винаги има какво още да се направи, за да бъде по вдъхновяваща средата и по-голяма успеваемостта на учениците. Всеки един от учителите има различен подход и за жалост, той невинаги е правилният. Понякога, вместо да стимулират учащите се, учителите постигат точно обратния ефект. Но вярвам, че самоосъзнаването тук играе най-важната роля. Когато учителят осъзнае, че трябва да промени отношението си, самата промяна ще настъпи бързо и ще донесе наистина много ползи. Организирането на кръжоци и на други извънкласни дейности, събуждат интереса и запалват креативната мисъл на всеки един от нас. Ето защо, мисля, че всички училища трябва да се постараят да действат именно в тази насока, защото най-важно е желанието на децата да се учат, да намират забава и полза в учебното съдържание. Нека направим нещо по въпроса и да прекратим монотонното ежедневие, в което всички ние сме попаднали, да направим промяна, да градим бъдеще!
