Моето мечтано училище на 106 години – пътят към Вечността
Училище любимо наше
отвсякъде изпълнено с любов –
с двора, с класните си стаи,
със благост и учителска любов.
Здравей, мое любимо училище! Късно е, но аз зная, ти не спиш. 106 години след създаването си като силно светеща звезда Вечерница сред ясно нощно небе не спираш ярко да блестиш в моето съзнание всеки път, когато си помисля за теб. За някои ти си утопия, илюзия, фантазия, но за мен си една сбъдната мечта – Национална търговска гимназия.
Любимо училище, възхищавам се на силата, с която побеждаваш опасното, оставяйки полезното за нас. Макар и основано от човешки ръце преди повече от един век, ти си като дар от Бога. Вече 106 години просперираш, вървиш напред и нагоре, а ние, твоите ученици, вървим заедно с теб. Винаги се справяш с трудностите и преодоляваш пороците на времето. В теб се разрушават микросветове и се създават усъвършенствани и по-добри. Ти, училище, си като един съвършен и подреден микрокосмос на фона на мистичната Мегавселена. Като невинна детска приказка непрестанно ни изпълваш с надежда: всеки ден сблъскваш две противоположни начала – знанието и незнанието, доброто и злото – и в теб винаги побеждава доброто.
Неслучайно някои определят Земята като планета на хората. Всъщност те имат основание да го правят. По земното кълбо живеят безброй много разнообразни и неповторими организми. Ние, хората, обаче притежаваме едно качество, което ни отличава коренно от всички тях не само по външен вид. Това е нашият разум, който ни предоставя способността да разсъждаваме и мислим, както и редица други възможности. Той ни позволява да натрупваме знания и да ги използваме по свое усмотрение и преценка.
Незнанието е предпоставка за наличие на пороци. Така ние можем да вършим нещо зло, но да не го определяме като такова поради ограничеността на нашите знания. Ако знаем какво правим, ние не бихме вършили злини. При наличие на знание у нас за лоши последици от наши постъпки, ние бихме се разкаяли за тях и бихме се опитали да ги поправим, защото собственият ни вътрешен глас ще ни насочва към това – той е нашият главен съдия. Знанието е предпоставка за наличие на морал и както казва древногръцкият философ Сократ, единствената причина за неморалното е незнанието. Някои хора ни предупреждават да не бъркаме образованието с интелигентност. Умният, интелигентният човек обаче осъзнава колко важно е то. Както констатира Теодор Рузвелт: „Природната интелигентност без образование е като дърво без плодове.“
Не бива да приемаме знанието просто като даденост. Трябва да го използваме за получаване на ново знание. Това се нарича наука, най-голямата и важна част от която се осъществява в училище. Науката е нещо безпределно. Тя няма граници. Ако такива съществуваха, животът би се обезсмислил, защото неговата основна цел се състои в усъвършенстването на постигнатото до определен момент. Науката обаче е нещо, към което всички умни хора се стремят. Човечеството подхожда иновативно и непрекъснато открива нови хоризонти, към които се насочва. Точно в това се състои еволюцията – да си поставяме цели, които да постигаме, да се развиваме и да надграждаме себе си. Началото на този безкраен за пределите на краткото човешко земно битие път към съвършенството става в училище. Всичко това се осъществява по много хармоничен начин, защото не започваме от нулата, а продължаваме от нивото, до което са стигнали нашите предци. Бъдещите ни наследници ще започнат оттам, докъдето ние сме успели да се доберем. Така се избягват повторенията на едно и също нещо, няма я цикличността, а само иновативното творчество на отделните личности. Този процес се осъществява чрез училището. Трябва да ценим това, което получаваме тук. Нека си припомним думите на Малала Юсафзай: „В някои части на света учениците ходят на училище всеки ден и считат това за нормално. Но в други части на света хората гладуват за образование. То е като скъпоценен дар. То е като диамант!“ Училището ни осигурява поле за изява. Тук се полагат непрекъснато извисяващите се основи на нашите познания, върху които следва да строим и да надграждаме. Колко стабилни и здрави ще бъдат те, много зависи от самото училище. Вековниятопити възходящо градиращите успехи на моето училище ме навеждат на хубави мисли относно пътя на знанието и науката в бъдещето.
Навън е студен мрачен зимен ден. Рано сутринта е. Още е тъмно, има и мъгла. В далечината виждам светеща и сияеща точка. Това е моето училище! То е като спасение, като светлина в тунела, като слънце – нещо, което ме зарежда с енергия, дава ми надежда и без което съществуването на всичко останало е невъзможно. „Напред! Науката е слънце” – това са думите на Стоян Михайловски в неговия български всеучилищен химн „Кирил и Методий“. Знанието е сила. Ако то е налично, значи можем да преминем през безбройните препятствия и изпитания, които ни поднася неговата липса.
Днешната реалност е символ на справедлив космичен ред. Светът е устроен по съвършен начин – добър и балансиран. Важно място в това равновесие заема училището заедно с учителите, които преподават в него и ни учат на много неща, без които ще ни бъде трудно да сме смели, уверени, непоколебими и решителни в своя живот. Преподават ни уроци и ни дават контролни. Но това не трябва да ни демотивира, а да ни стимулира, защото те ни подготвят за живота, който е много по-жесток. Той първо ни дава контролната, а след това ние сами научаваме своя урок, но понякога е твърде късно. В училище ни показват как да вървим по невидимия път към съвършенството, да виждаме пред погледа в светлината на съзнанието си правилните стъпки, но без да налучкваме. Реализацията настъпва тогава, когато желанието срещне възможността – това е формулата на успеха, в която училището също участва. Аз се гордея със своето 106-годишно училище. За мен е голяма радост и чест да бъда част от Националната търговска гимназия.
„Това, което е удивително, е, че ако младите хора разбираха как това да се справят добре в училище, прави остатъка от живота им толкова интересен, те щяха да са по-мотивирани.“ – така казва Бил Гейтс, който е оценил своето училище. Аз съм още в XI клас и ми остава една година в училище, но вече изпитвам носталгия. Само една година и няма да съм тук. За мен училището не е просто задължение нито необходимост, а преди всичко радост и удоволствие. Гимназиалният етап е част от детството и представлява най-хубавите години от живота на човек – също като това, което аз виждам в лицето на моето училище – време на нови запознанства, единство, сплотеност, приятелства, работа в екип, успехи. Баба споделя, че е виждала същото. Вярвам, че и с моите внуци след време ще е така. Националната търговска гимназия остава непокътната от времето вече 106 години. 106 години непрестанен просперитет напред и нагоре. 106 години памет за миналото, вечен пример за настоящето и универсален ключ към бъдещето. 106 астрономически години, а цяла вечност и завинаги в сърцата на поколенията.
Училище, късно е, но аз зная, ти не спиш. От 106 години не преставаш над нас да бдиш. Ти никога не спиш! Като силно светеща звезда винаги блестиш. Не знам като какво се оприличаваш ти, но за мен оставаш една вечно падаща звезда, сбъднала безброй мечти – Училище! Мое любимо училище…
