Една тайна мечта
Училището – това не е просто сграда, а уютен дом…дом, в който ние израстваме, ставаме хора. А именно – за това мечтае всеки един човек. Да се образова, да се реализира, да стане един истински стойностен човек и не на последно място- да намери приятели. Понякога си мисля, че мечтите ми са необятни. Мечтая за това да продължавам все по-нагоре и нагоре, да се развивам пълноценно. Моето училище е добра основа за реализирането на съкровените ми мечти. С квалифицираните и отдадени изцяло на нас-учениците – учители, с все по – модернизиращата се училищна обстановка няма как да не успея. Благодарна съм на моите учители, които от едно несигурно хлапе бавно ме „моделират”, превръщат ме в уравновесена,но творчески извисена личност.
Харесвам моето училище. Приятелите ми са точно там. Всеки ден сме заедно,готови да изпълним поредната задача или пък да сътворим поредната щуротия. Да ,точно така,все пак аз съм едно обикновено момиче,на което не са му чужди тези неща Така например и аз като всяко съвременно дете използвам смартфон, таблет и обичам, когато в часовете използваме интерактивната дъска.
Интернет е част от живота ни, служи ни не само за общуване с приятели и забавления, а и като средство за получаване по лесен и бърз начин на много ценна информация. Но това не означава, че съм против книгите и ръчното писане . Аз лично все по-често изпитвам удовлетворение, когато съм успяла да преработя някои мои писания. Разбира се, първоначално се ядосвам с поредния сбъркан лист и нямам търпение да го поправя и препиша отново… Зная, че много по – лесно е да взема мишката и с един“прост“ бутон – сгрешеното мигновено да изчезне, а корекцията да се направи бързо. Да, безспорен факт е и може би затова тайничко си мечтая, независимо ,че много харесвам моята гимназия, за едно друго училище.В него класните стаи ще бъдат виртуални, а ние, учениците, ще бъдем свободни да получаваме информация от различни учители, дори и от такива, които не са от нашето училище. Ще можем да влизаме в различни виртуални пространства. Много ми се иска да има и часове по творческо писане. Във виртуалната класна стая ще мога да се свързвам със съвременни писатели и те ще ме съветват как да пиша…Мечти, както казват „Мечтите са безплатни”, защо пък да не си помечтая … На никого не ще навредя с моите мечти. Те са напълно безобидни, но пък са искрени. А ако се случи така, че един ден моето дете учи в такова училище, няма да има тогава по-горд и по-щастлив човек от мен, защото ще знам, че моята тайна мечта се е сбъднала, па макар и то за моето дете.
