Всеки има своите мечти и правото да мечтае. Училището, в което уча, е прекрасно, но не е мечтано. Училището мечта за мен е да има индивидуални шкафчета за всеки ученик, където да може да си оставя учебниците. Защото раниците ни тежат по 5 килограма. Това не е нормално, защото по този начин се образува сериозни гръбначни изкривявания.
Друго нещо, което много искам да има в моето училище, е това да има различни кръжоци. Да, има театрално изкуство, пиано и ателие за грънчарство. Но не всеки обича тези неща. Има шахматисти, които може би са много добри, но никой не знае, защото няма къде да се упражняват. Има плувци, но няма къде да тренират, което е много жалко. Основният спорт в училище е волейболът. Не всеки е добър и обича да го играе. Но след като това е основният спорт, трябва всичко да е изрядно. Тоест хубави топки, здрава мрежа. Неща, които нямаме.
Едно от нещата, за което винаги съм, е да няма насилие в училище. Насилието и тормозът вървят ръка за ръка в нашето ежедневие. Независимо дали тормогът е физически или психически винаги остава една травма, която остава в детето. Това е много лошо и ако можех да го променя, щях да сбъдна не само моята мечта, но и на много други деца!
