Училището на моите мечти е съвсем различно от това, в което уча. Негов директор е Пипи Дългото чорапче, а сградата е замък, построен от най-вкусния шоколад от фабриката на господин Уили Уонка, който не се топи на слънце. Всяка класна стая може да лети до различни интересни места по света, за които се учи в часовете по география.
Матилда е учителка по математика, защото може да обяснява лесно, а пък задачите са трудни.
В часовете по физическо възпитание Карлсон ще учи учениците на летене – както може той.
Психолог ще е Мери Попинз, защото е справедлива и винаги намира вълшебно решение за всяка трудност.
Емил от Льонеберя ще бъде преподавател по домашен бит и техника. Така ще ни научи как да дялкаме дървени човечета и да вдигаме знамето на училището, когато трябва.
В часовете по човек и природа върху гърба на Моби Дик учениците ще разглеждат дъното на океана и животните, живеещи там.
Хензел и Гретел ще обясняват на децата как да се ориентират сред природата, защото те винаги намират обратния път.
По история учителка ще бъде малката кибритопродавачка. В огънчето на нейните клечки кибрит тя ще показва всичко, което се е случило в миналото, като на филм. Така всички ще го запомнят.
Моето училище на мечтите е фантастично. Такова искам да бъде и това, в което уча, но не е.
То е жълто като слънцето, обаче вътре не е приветливо, както в мечтите ми. Всички бързат за следващия час. Има учители, които винаги са намръщени, но и такива, които са усмихнати и добри.
Повечето от нещата, които се учат, са трудни, но няма време за много обяснения и повторения. Затова не всички запомняме и харесваме всички предмети.
Бих искал моето училище да прилича поне малко на това от мечтите ми. Тогава всички ученици ще са научили необходимото и няма да има сърдити учители.
