Седем и тридесет е…. Време за ставане. Кой ден от седмицата е – понеделник, вторник или може би събота?! Опитвам се отворя сънени очи, но не успявам. Как ми се иска да поспя още няколко минути, но уви време е за ставане!! Слънчевите лъчи се подават през отворите на щората и ме галят по косата, дочувам гласовете на птичките, стъпките на мама и татко, тихата музика, която стига до мен през процепа на вратата. Неизбежно е, трябва да се разсънвам, а как ми се искаша да си открадна още няколко късчета сън?!
След закуска и бързо обличане съм готов да поема към училище с надеждата, че ми предстои нов ден, изпълнен с нови преживявания. Пътувам към МОЕТО училище, където ще прекарам целия ден. Сигурно много деца се събуждат сутрин с надеждата, че днес е събота и няма да ходят на училище, е и аз съм така, макар Моето училище да е различно от това на другите ми приятели. Защо го наричам „моето“ училище?! Защото така го чувствам, аз прекарвам там повече време, отколкото у дома, всъщност моето училище се е превърнало в мой дом. Често си мечтая за времето, в което отиването на училище няма да бъде тежест, а удоволствие. За да бъде училището мечта, то трябва да бъде забавно. Трябва да учим, докато играем. И моля, нека да има малко повече свободно време, по – дълги междучасия, защото докато гоненицата или криеницата започнат, звънецът вече е бил и трябва да се прибираме в класните стаи. В моето мечтано училище часовете са кратки, а междучасията – по – дълги. Уроците се предават по интересен начин, има забавни игри, чрез които забравяме за трудните правила по български език, неправилните глаголи по английски език или количеството дати, които трябва да запомним по история. Уморих се само докато ги изброявах. Часовете по физическо възпитание са разнообразни и весели, чува се глъч и смях, няма сърдити и наказани. Момчетата избират любимия си спорт – хандбал, волейбол, басктебол или футбол, а момичетата могат да танцуват или да въртят умело обръчи като циркови артистки. В училище е спокойно, няма празни спорове и интриги, цари приятелски дух. Разбира се, случва се да има някой, който да нарушава дисциплината, бягайки смешно по коридорите, но все пак трябва да има и такива случаи, за да е разнообразен животът ни. Не бих могъл да забравя и учителите – спокойни, приятели или по – скоро заместващи родители. Строги, но справедливи, забавни, подкрепящи и разбиращи. Не на последно място, понякога много ми се хапва шоколад,а в моето мечтано училище, освен здравословните плодове, се случва да похапваме шоколад, само моля това да се случва по – често, защото МНОГО обичам шоколад!
Да си ученик в такова училище е Мечта, която вече се е сбъднала !!!! Но нищо не ми пречи да си помечтая, а и моето училище е на прага да сбъдне тази моя мечта!!!
Пристигнахме. Часовете се нижеха толкова бавно, както Земята се върти около орбитата си – 365 дни и 6 часа. Започва нов учебен ден. По – различен, по – весел или по – тъжен!! Има дни, които те карат да мислиш повече или да се усмихваш повече. Дано и този нов ден е такъв в моето мечтано училище ☺
