Включи се и ти! Лято 2012

„Включи се и ти“ е името на проект с идеална цел, който се развива от 4 години в България. Реализира се в следствие на пратньорството на три организации – фондация Аутуърд Баунд България, Фондация Калинка и сдружение „Мечти и отбори България“. „Двигателят“ на проекта е Люсил Колмиш, която направи и връзката с фондация „Аурубис“, които съдействаха при реализацията на проекта в Дълбок дол през лятото на 2012 година.
През август (6-10 август 2012г.) за трета поредна година проведохме приключенски лагер с деца с увреждания в с. Дълбок дол (Троян), като тази година поканихме и техните родители или придружители да се включат активно във всяка дейност.
Реализацията на цялата предварително замислена програма беше възможна, благодарение на всичките 15 човека, които отделиха 6 дни от живота си, за да се впуснат в приключението наречено доброволчество. Думите са слаби, за да изразим благодарността си, за вашия всеотдаем труд и откровенното споделяне, което ни помогна да бъдем по-истински и този лагер да бъде най-успешния от всички до сега.
Ще бъдем честни… Имаше трудни моменти за нас, доброволците и участниците, поради спецификата на лагера. Някои от нас след първия ден споделиха, че искат да избяга и да се скрият. Но след като поговорихме, стана ясно, че това е заради излизането ни от зоната на комфорта и споделянето пред група е едно такова преживяване за нас. За някои от доброволците, говоренето пред групата им беше по-трудно от това да работят всеотдайно и сърцато с деца с увреждания.
Децата се радваха много. Бяха първи за закуска и за заниманията. Радваха се на игрите и на това, че с тях играят и по-големи хора. Едно от момченцата каза – „И аз мога да играя с тях!“, той откри, че може да играе с другите, а не само да стои изолиран, както е било до сега.
Този лагер даде голяма увереност на всички, които се включиха. Всеки направи крачка напред в своето развитие. Предивикателствата бяха големи, за това и резултатите бяха големи.
На третия ден от лагера бяхме готови да се отправим на поход в троянския балкан. А той, както знаете не показва красивите си върхове лесно на пешеходните туристи. Крайната ни точка беше Зелениковския манастир, където живее само баба Дана, бивш хижар на хижа Амбарица. Баба Дана ни очакваше с топло кафе и студена вода.
На група, която до тогава работеше в две по-малки групи с имената – „Няма такъв отбор“ и „Том и Джери в планината“ се обясни ситуацията около целия поход. Има два пътя до манстира, един лесен и един труден. Трудният изисква много сплотеност, много работа, усилия и се награждава с удовлетвореност и горска хладина. Лесният път носи лекота, индивидуализъм, състезателен дух и се награждава с по-бързо и лесно преминаване на разстоянието. Правото на избор беше дадено на участниците. Те заедно, като голяма група имаха правото да изберат с кое предизвикателство искат да се срещнат. Решението им не изненада никой от нас – организаторите. Искаха на отиване към манастира да минат по труния и стръмен път през гората, а на връщане да се пуснат по лесния черен път, направен от дървосекачите.
Преходът беше наистина труден. Някои от децата, които се возеха на количките, задвижвани от две човешки сили, се бяха притеснили да не паднат в пропастите, които се откриваха от време на време от дясно на борд. Имаше толкова добре сплотени екипи, че не позволиха на никой да ги отмени и да им даде малко време за почивка.
Всеки един беше от изключителна важност за цялата група. Допълвахме се и се подкрепяхме, за да можем да се справим с предизвикателствтото, което сами избрахме. Ще питате защо? Защо минаваме от там, като знаем, че има и по-лесен път? А как иначе щяхме да знаем, че ще можем да се справим…
На Зелениковския манастир си направихме голяма почивка, обядвахме и разгледахме църквата, която след миналата люта зима сега се нуждае от ремонт на покрива. В купола на църквата живеят няколко прилепа. Децата бяха много радостни да видят истински прилепи на живо, за някои това беше уникално преживяване.
След като възстановихме силите си и усмивките ни се върнаха, хората, които пристигнаха последни на манастира споделиха какво ги е крепяло по време на целия стръмен и дълъг път – една игра на думи. Поигрхаме всички тази игра, която неусетно ни изведе от уморените крака и мисълта за пътя за връщане и се разтоварихме по един много прост начин.
Походът беше предизвикателство за цялата група, с което се справиха отлично. А дали толкова добре се справят и с лични предизвикателства. За да проверим това си оставихме четвъртия ден, когато пред всеки стоеше въпроса да се пусна ли или да си остана на земята? Имам ли доверие в хората, с които бях ден и нощ вече 4 дни или не?

Отново екипът беше много важен при това, дори и индивидуално предизвикателство. От една страна, имаше хора на борда на авиокомпания „Аутуърд Баунд“, благодарение на които всеки (от най-малкия, до най-големия) имаше възможност да стигне до върха и да полети към избраната своя мечта. От друга страна, всеки който не се чувстваше сигурен и спокоен, намираше подкрепа в лицето на хората от екипа, които му предлагаха различни рецепти за кураж.